Една идея по-сплотени

Преди седмица бяхме на обучение по time management. Тогава основната теза бе, че всеки има нужда от повече време и си пожелавахме денонощието да има няколко часа повече. Седмица по-късно се убедихме, че 24 часа могат да бъдат прекалено дълги, а емоциите крайни. Бяхме обещали една весела история за team building-а, но се получи малко по-различно.

Сутринта на 15 май (четвъртък) бяхме в приповдигнато настроение. Всеки гледаше да приключи задачите си и офисът бе като кошер. Ключовете думи (професионална деформация) в разговорите бяха Гърция, плаж и пътуване. За да изглежда историята като излязла изпод перото на виден драматург, в ранния следобяд стана ясно, че печелим голям проект. Вече никой и нищо не можеше да ни спре..приказката беше започнала и тъкмо в този момент приключи. Новината, че загубихме един колега и приятел като че ли обезмисли всичко. Настана смразяваща тишина.


Все пак решихме, че е по-добре да заминем за Гърция. Може да не звучи добре, но нямаше с какво да помогнем тук. Въпреки безкрайното си желание.

Едва ли има смисъл да разказваме с подробности какво видяхме в Гърция. Пътуването малко ни се губи. След като споделихме своите спомени и наблюдения сглобихме следния достоверен вариант.

Тръгнахме в 1 през нощта в петък (някои се поуспаха). Преминахме през изключителните дестинации – Перник, Дупница и Благоевград. Лесно преодолхме границата при Кулата. Следващото което си спомняме е влизането в Солун. Там видяхме основните забележителности – чудесна панорамна гледка на града, Бялата кула, църквата Св. Димитър и т.н. Първото ни впечатление бе от едно кафене на крайбрежната улица – много уютно и изпълнено с характерната за страната атмосфера. Разби се и митът, че гъркините не са особено красиви… но може в Солун има твърде много чужденци.

Настанихме се в новопостроен семеен хотел в Паралия Катерини – “Кристал Аура”. В истинският смисъл на думата – семеен. Мъжът имал 15 години опит в туристическа агенция, която преди месеци наследил от майка си. Жената пък имала голям парцел земя до морето…и си направили хотел. Красива история.

Крайбрежието на Катерини впечатли основно с това, че южните ни съседи определено могат да правят туризъм. В основата на това са множество малки, ама наистина малки, семейни хотели (тъкмо тези, които българското правителство се стреми да ограничи за сметка на огромните стомано-бетонни чудовища). Нямаше два еднакви, но сякаш се преливаха един в друг. Очевидно някой бе помислил за всички, на глед елементарни неща.

Иначе в страната има откровено безумни “атракции”. “Tук се е къпал онзи Бог, там е дрямала онази Богиня”… или “С тази вода трябва да си измиеш очите, от онази чешма ръцете, а в онова поточе – краката” .Въпреки това, хората се забавляват и харчат пари там. Иначе природата им не е нещо повече от нашата, дори напротив. Нито обслужващия персонал е много над този в нашите курорти. Само времето е по-топло и …хората мислят в перспектива.

Чудесна илюстрация на последното, е че гърците са интересно религиозни хора. Дори странно. От една страна са много вярващи ортодоксални християни и почти всеки носи кръстче на врата си, а от друга превъзнасят своята митология, защото все пак туризмът им се гради на нея. Та две отричащи се религии живеят в странна симбиоза.

Най-силно впечатление ни направи Метеора. Едва ли можем да си представим реално, какви усилия е коствало изграждането на тези свещени места. Дали са се изкачили по отвесните скали или направо са кацнали върху планинските върхове.

Тук някъде е редно да благодарим на нашият прекрасен екскурзовод – Илияна, която не ни спести нито едно интересно място и история. Също така и шофьорът на групата Стефан, който изпълни всичките ни изпълними желания.


С какво бе полезен за екипа този
team building? Безсмислено е да обясняваме, че сме станали като едно голямо семейство и всеки е открил неподозирани положителни страни в някой от останалите. По-скоро е важно, че преживяхме почти паралелно мъката и радостта…и дори да звучи наивно, оценихме че можем да разчитаме един на друг. Малко доказателство за тези думи – дори контузените изкачиха всички стълби до големия Метеор. Ако не друго, станахме една идея по-сплотени.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *