Петър завладява с усмивка, чар и прилежност

В началото на новата година решихме да представим Петър Енчев. Вероятно част от нашите клиенти го познават като усмихнат и отзивчив ръководител проекти. Петър е от специалните хора в екипа ни. Петър е с нарушено зрение, но амбициите, работливостта и прецизността му го правят пълноправен експерт в областта на онлайн маркетинга, а в добавка опитът му дава и увереност. Ето и интервюто с него:

Ти си в екипа на Ей Би Си Дизайн вече … 4-5 години? Как се чувстваш?
Имах добър шанс и се присъединих към екипа на Ей Би Си Дизайн, с амбиция и голям интерес през октомври 2006 г. Поради това, че навлизах в непозната за мен работна среда, а и сферата на работа ми беше относително нова на старта имах някои притеснения.
За щастие те започнаха да отпадат бързо още в самото начало. Установих с радост и задоволство, че ми предстои да стана част от екип млади и мотивирани професионалисти, сплотявани около ценности и идеи които и аз самият напълно споделям.
Мисля, че именно тази идейна и ценностна близост е в основата на всички добри резултати, които заедно постигаме. Тя е това, което прави от нас екип способен да приема нови и нови предизвикателства.

Чувстваш ли се равнопоставен? Как те приемат колегите?
В ежедневната ни работа възникват всякакви ситуации и казуси за решаване. Има случаи в които поради силно намаленото си зрение срещам различни затруднения при обработката на някои отделни детайли, но колегите отдавна свикнаха с това и винаги мога да разчитам на тяхното своевременно съдействие. В много от случаите за тях това е нещо дребно и незначително, нещо на което те дори не обръщат внимание, но за мен то е много ценно, защото без това, аз много по-трудно бих се справял с някои от възложените ми задачи.
Усещането за равнопоставеност се получава не само когато колегите се отзовават при някои мои затруднения. В много по-голяма степен се чувствам равнопоставен, когато същите тези колеги без притеснения се обръщат към мен, за да се възползват те самите от моите знания и умения.
Винаги когато колега има някакви колебания или среща трудности при решаване на конкретен проблем с готовност откликвам със целия капацитет, който притежавам.
Спокойно мога да споделя, че в чисто служебен план се чувствам в голяма степен равнопоставен и безусловно – с пълно доверие приет от колегите.

Понякога е трудно за външни хора да възприемат хората в неравностойно положение. Как реагираш в подобни ситуации?
Считам че ще е коректно да споделя, че подобни ситуации, въпреки че не са рядкост, намаляват като общ брой с всяка изминала година.
Когато усетя нещо подобно, се стремя да разбера какви точно са притесненията и търся елегантен начин да отговоря на витаещите във въздуха въпроси и в крайна сметка да създам предпоставки за нормален и достатъчно сериозен професионален разговор. Ако съм успял да постигна това, Зрителният недостатък престава да бъде проблем и от тук нататък всичко се определя от качеството на моите комуникационни умения, от това до колко убедително ще успея да представя компанията като цяло и нашите професионални идеи. Успея ли в това, успея ли да спечеля доверието или поне интереса на потенциалния партньор, значи съм си свършил работата и вече мога да очаквам, че той скоро отново ще ни потърси.
И вече мога да съм сигурен, че моите Зрителни проблеми не препятстват нормалното развитие на професионалния диалог. От този момент резултатите зависят единствено и само от уменията да се постигат взаимоизгодни договорености.

Смятам за особено важно да акцентирам върху няколко неща:

• човек при никакви условия да не се опитва да скрие своя физически проблем, тъй като в последващата съвместна работа, даденият дефицит рано или късно ще бъде забелязан, нещо по-лошо това би могло да стане причина за сериозни недоразумения;
• всеки човек, не само от средите на хората с увреждания би трябвало да се стреми към това да ангажира вниманието на колеги и партньори със съвместната им работа, а не със собствената си персона;
• ще споделя и още едно свое житейско виждане: което се стремя да прилагам неотклонно: Какъвто и физически проблем да има човек, той би следвало да го приеме като част от същността си, и на база личните си качества и умения да се реализира пълноценно, както в личен план, така и професионално.

Най-голямо удовлетворение изпитвам, когато колеги, клиенти и партньори се обръщат към мен без да имат предвид зрителния ми проблем или въобще забравят за съществуването му. Това показва че са ме възприели като напълно равнопоставен…, а повярвай ми такива има и то не малко, и мисля, че няма да сгреша ако кажа, че техният брой се увеличава.

Отскоро водиш и уеб проекти. Влагаш много желание и старание. Кое е най-трудното там?
Възможността да водя уеб проекти е ново и супер предизвикателно поприще за мен…, това като всяко начало си ме изправя пред определени, за щастие преодолими трудности. Най-сериозните затруднения изпитвам, когато в процеса на разработването на всеки уеб проект, като водещ на проекта е необходимо да проявявам една почти свръхпрецизност при физическото оглеждане на всеки детайл, което определено ме изправя пред сериозни предизвикателства. Убеден съм, че разчитайки на своето остатъчно зрение, на моменти неприятната за другите моя придирчивост и дори педантичност по отношение на всичко което трябва да огледам и оценя
и не на последно място на неизчерпаемата отзивчивост на колегите ми успявам да достигам прилаганите в компанията нива на професионализъм и в тази сфера.

Какво си пожелаваш за 2012-та?
За мен и всички, да бъдем винаги здрави и успяващи, лично за себе си да бъда добър, точен и коректен към хората с които общувам, да продължавам да работя с досегашните клиенти и партньори, да заработя и с много нови и разбира се, пълна удовлетвореност от всички нас, за всички нас!