“Скъпи Рудолф, тази година станах на 18. Много хора си мислят, че след навършване на пълнолетие детските мечти и представи за света изчезват и се заменят от реалността. При мен не се получи така, и Господи колко се радвам 🙂 Аз още вярвам в детската невинност и честност (по принцип). Вярвам, че всеки празник е ден за щастие и веселба, но Коледа и Нова Година са дните в годината, когато човек трябва да забрави проблемите си, да се усмихне широко на света и да подаде ръка. Вярвам, че всичко, което пречи на човешкия род да се превърне в едно съвършено цяло, в тези дни изчезва и хората искрено се веселят и се чувстват щастливи. За това ще си пожелая тази част от мен никога да бъде прогонена от реалността. Нека преценката ми бъде реална за всичко, но нека в мен остане това чувство, което ме кара да се чувствам щастлив от малките неща, който “принуждават” усмивката на десткото лице. Сега се сещам за фразата “Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава, без да притежав
Нека всеки се раздаде докрай за да бъдем всички щастливи. Това е моето пожелание за целия сват. А за себе си желая и мечтая с влизането в света на възрастните да открия любовта, а не омразата.
Надявам се това писмо да “придизвика” усмивка у някого, а не да бъде запазено на архив, непрочетено в папка “спам”.”
Писмото се публикува с изричното съгласие на автора му. Това е едно от над 7000-те писма, които получихме до момента на Az-deteto.com.
На пръв поглед хубаво писмо. “Детето”, което го е писало, вече трябва да е на двадесет. Но след първоначалното впечатление от запазеното детско, започнах да се питам защо авторът отделя, макар и несъзнателно, детския свят и света на възрастните. Това породи у мен въпроса “Трябва ли да си дете, за да вярваш в доброто?”. Запитах се още не е ли твърде малко християнско днешното българско общество, след като дори у едно дете неизказаното мнение е, че доброто се появява само по празниците.