За първи път в своята 15-годишна история, форумът на рекламните агенции, организиран от АРА – AdForum (23 март 2011, НДК, София), тръгна със силно обещение за акцент към интернет рекламата – поне в комуникацията за анонсирането на самото събитие. Реално интернет темата се прокрадваше като много тънка нишка в почти всички презентации, но фокусът дадоха само една-две от тях – например “Как социалните медии влияят на рекламата и на ролята на рекламните агенции” (Ричард Стейси), за която ще ви разкажем специално.

интернет е единственият сектор в рекламата в България, който през 2010 г отчита ръст като обем – 11% на брутните бюджети и 5% на нетните бюджети. Все още интернет предствалява едва 4% от общия медиамикс, но тенденцията е да се увеличива и прогнозата за 2011 е, че ще достигне 6%, а нетните бюджети ще нарастнат с 10%. Това стана ясно от презентацията на медийна агенция Пиеро 97.

По данни на Пиеро, ад сървинг платформи са използвани само при 15% от онлайн рекламните кампании реализирани през 2010 г. Очакванията на бранша са през тази и близките години делът им да достигне средния за Европа – 80%. Към основните ползи от използването на ад сървинг системи, Веселин Ангелов от Гемиус добави възможностите, които те дават за качествено измерване на ефективността на всяка кампания спрямо конкретната таргет аудитория, както и за ефекта върху познаваемостта, склонността към покупка и др. имиджови метрики, които доскоро можеха да си позволят само най-големите рекламодатели.

Мобилните приложения също набират популярност в България, подчерта Dougal McMillan от Nokia. Според него през следващите няколко години, най-късно до 2015 в Европа уеб страниците разглеждани през мобилни устройства и мобилен интернет, ще надхвърлят като брой тези, които сърфираме по обичайния начин с фиксирана интерент връзка. Едни от форматите с най-голям потенциал са мобилните купони, геотаргетираните реклами, и съчетаването на мобилна реклама с реклама на мястото на продажбата, каза още Макмилън.

Любопитно сегментиране на българите на база начина им на живот, предлагат ММД Партнерс и Ноема. Радостина Манахова от MMD Partners представи основните групи.

  • Активни: най-висок социален статус, най-отворени към света и модерното. Те са най-активната част от обществото и от потребителите. Успехът не идва сам – търсят го, и живеят активно във всяка житейска сфера – работят най-много, грижат се за себе си, имат ясно съзнание къде искат да бъдат и какво да направят, за да го постигнат.
  • Доволни: сравнително високо социално положение, много отворени към света и новото. Те са доволни от живота си. Социалният им статус позволява да живеят добре. Спокойната потребителска средна класа. При тях няма стремеж за особено развитие. Не са склони да вложавт допълнителни усилия да направят хубавото още по-хубаво.
  • Безразлични: те са малко по-млади от д-р Хаус, те живеят незанвисимо от света. Сравнително високо социално положение, 100% отворени и модерни. Единствено те не разбрали че кризата е започнала – за тях 2009-та била съвсем нормална.
    Пасивни: Характерни с това, че с нищо не са характерни. Хората, които в началото на 2001 са сравнително млади, имат семейство, но с ниски доходи, защото не можели да си намерят работата. Последвалия бум отворил за тях работни места, но за тях това е качествено повишение и им позволи да живеят нормален живот и да започнат да потребяват стоки от арсенала на доволните и активните. Те са нямали достатъчно време преди кризата да развият апетита за нещо повече. В момента и в кризата те се опитват всякак да запазят начина на живот.
  • Позитивни: Първият от по-възрастните сегменти. Това са градските баба и дядо – децата им са активни или доволни, живеят близо. Новостите идват до тях през децата им. Грижат се за внучетата по съвременне начин. Имат не високи социални и финансово възможности, но са отворени и не живеят като типичните пенсионери, така както сме свикнали да ги възприемаме.
  • Затворени: Основната груа пенсионери. За тях времето е спряло. За последните 20 г. нищо хубаво не се е случило.
  • Неприемащи: Литературния образ за тази група е “онези хора в селската кръчма”. Тотална отчужденост, чувство за непринадлежност към околната действителност. Светът за тях е замрял, потреблението им също.
  • И няколко тенденции, от проучването на MMD:

  • През 2010 г. стремежът към здравословно хранене и избор на здравословни храни вече не е толкова силен, отчита се 16% спад общо във всички сегменти
  • За всеки пети от активните и безразличните пазаруването през интернет е ежедневие. За всички групи общо делът на пазаруващите през последния месец е 8%, което е двойно повече отколкото през 2008 г.
  • 34% от активните и 26% от безразличните имат и използват кредитна карта – за първите тя е удобство, за вторите – признак за принадлежност към модерния свят.
  • One Thought to “AdForum 2011”

    1. Относно темата за мобилните приложения интересен факт е, че Nokia специално беше направила проучване за ползването на мобилен Интернет и приложения и резултатите посочиха, че 21% от българите са използвали мобилни приложения, 44% са изпозлвали навигацията, а 42% са използвали мобилните си телефони за запознаване с новинарското съдържание. От практиката си съдя, че все повече компании, правят мобилни приложения на корпоративните си блогове.

    Leave a Comment

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.