Дезинформацията – или по дефиниция на Европейската комисия и експертната група на високо равнище – е “проверимо невярна или подвеждаща информация”. Тя може да бъде както създадена и разпространявана с цел икономическа печалба или заблуждаване на общността, така и с цел вреда на общността, заплашвайки демократичните политически процеси, както и здравето, средата и сигурността на европейските граждани.
Целите на Кодекса за практиките срещу дезинформацията са да се дефинират действията, които подписаните страни биха могли да приложат в действие, за да се изправят срещу предизвикателствата, свързани с разпространяването на дезинформация. Обобщено тези цели включват контрол над рекламните пространства и некоректно предствената информация, прозрачност по отношение на начина на таргетиране на потребители, инвестиране в технологии, които дават приоритет и по-висока откриваемост на достоверната информация, възможност за потребителите да се ползват с персонализирано онлайн изживяване и достъп до инструменти за докладване на дезинформация, както и база данни за проверка достоверността на факти и проучвания.
Какви са ангажиментите на подписалите страни в Кодекса?
Един от ангажиментите включва засилване контрола над рекламните разположения. Това ще става чрез ограничаване на рекламните услуги и платени разположения в онлайн рекламната екостистема. Подписващите декларират, че всички страни, участващи в покупката и продажбата на онлайн реклама и предоставянето на услуги, свързани с рекламата, трябва да работят заедно в посока подобряване на прозрачността с цел намаляване на приходите на доставчиците на дезинформация.
Друг фокус ще са политическите реклами. Ще се даде възможност на потребителите да разберат защо са били насочени към дадена реклама. Подписващите се ангажират да спазват изискването, установено от европейското и националното законодателство и посочено в кодексите за саморегулиране, че всички реклами трябва да бъдат ясно различими от редакционното съдържание, включително новини, независимо от тяхната форма и независимо от използвания носител. Когато реклама се появи в носител, съдържащ новини или редакционни материали, тя трябва да бъде представена по такъв начин, че да бъде лесно разпознаваема като платена реклама.
Съответните подписали страни се ангажират да установят ясни политики по отношение на идентичността и злоупотребата с автоматизирани ботове на техните услуги и да прилагат тези политики в рамките на ЕС. Те също така ще работят в посока гарантиране, че онлайн услугите, преди да бъдат пускани, ще включват и насърчават предпазни мерки срещу дезинформация и погрешно представяне.
Още един приоритет е инвестирането в технологични средства, които да се използват от потребителите, за да поставят приоритет на подходяща, автентична и достоверна информация. Това ще позволи на потребителите да си осигурят персонализирано онлайн изживяване и възможност сами да контролират притока на информация. Подписалите се ангажират да си партнират с обществото, правителствата и институциите, за да подкрепят усилията, насочени към подобряване на критичното мислене и дигиталната медийна грамотност.
Кодексът ще функционира и в подкрепа на изследователската общност. Усилията на подписалите се в Кодекса ще са насочени към осигуряване на достъп до база данни за проверка на факти за изследователска дейност. Ще се насърчават изследванията по темите за дезинформацията и политическата реклама. Съответните подписали страни се ангажират да подкрепят добросъвестните усилия за проследяване на дезинформацията и разбиране на нейното въздействие.
Измерване на резултатите
Няколко са показателите за ефективност, които се отнасят за всички подписали страни в съответствие с ангажиментите им. Всеки подписал е длъжен да изготвя годишен отчет за своята работа по противодействие на дезинформацията под формата на публично достъпен доклад.
В случая на рекламодателите, Световната федерация на рекламодателите (WFA) и Европейската асоциация на комуникационните агенции (EACA) ще предоставят отделни обобщени отчети за проследяване и идентифициране на различните дейности и политики за безопасност на брандовете, използвани от собствениците на търговски марки и рекламни агенции. Това включва и насърчаване на подходящи инструменти, сътрудничество с компании за проверка на трети страни, както и методи за оценка на стратегии за закупуване на медии и изготвяне на избрани рекламни разположения във връзка с онлайн риска от дезинформация.
IAB Европа ще предостави обобщен отчет за проследяване и идентифициране на различни дейности и политики за безопасност на марките, използвани от нейните членове и тези на европейските национални IAB, които включват заинтересовани страни от онлайн рекламната екосистема.
Подписаните страни имат и отговорността да изберат целева организация. Тя ще се явява като трета страна и ще преразглежда годишните доклади, подавани от подписаните страни и ще оценява нивото на напредък по поетите от подписаните страни ангажименти.
Период за оценка
Подписването на Кодекса се следва от 12-месечен период за оценка, през който подписалите се ще провеждат редовни съвещания за обсъждане на прогреса, имплементацията и функционирането му. В края на периода ще се организира съвещание, на което ще се оцени цялостният прогрес според зададените по-горе ангажименти на всеки подписан, както и дискусия относно бъдещи действия, ако са необходими такива.
Подписалите страни се задължават да съдействат на Европейската комисия при оценка на доклада за функционирането на Кодекса. Това може да включва предоставяне на поискана информация, консултиране, информиране на Комисията при подпис или оттегляне на която и да е от страните, покана към Комисията на съвещанията на подписаните страни.
Като член на IAB България, ABC Design & Communication застава твърдо зад каузата. Научете повече за нас тук.