Димитър Цонев работи като дигитален стратег и PR на Стар Нейлз – България и езиков координатор на Disqus. Блогър, все по-непостоянен в блога си. В това интервю за ABC Design той разказва за личните блогове и бизнеса.
Как се развива българската блогосфера, според Вас?
Малко тромаво – очаквах, че създаването на нишови, специализирани блогове, които се фокусират само върху една-единствена тема, ще настъпи доста по-рано. Хубаво е, че все пак се случи и че блогърите запазиха интереса си да експериментират и търсят теми за блоговете си само в конкретната ниша. Лошото е, че мнозина твърде много си повярваха и решиха, че това е бизнес. Днес LinkedIn е пълен със CEO на личен блог… това е тъжно.
Успяват ли брандовете да поддържат добри отношения с блогърите?
Бърз преглед на няколко блога показва, че има някаква симбиоза, създадени са някакви отношения. Дали са добри или недотам – това си е вече между блогърите и бранда; зависи от избрания подход и очакванията, които двете страни са си поставили. Да, има някакво начало, но бизнесът все още сякаш експериментира с този канал. Всъщност бизнесът все още експериментира с интерактивния пиар. Сякаш няма доверие да повери посланията и марката си на „непрофесионалисти“ и да очаква те да я разпространяват и защитават достойно.
А успяват ли блогърите да отговорят адекватно на това?
Блогърите предоставят съдържание и публичност на теми и проблеми, пречупени през техните призми и интереси. Ако брандовете очакват това – значи и отговорът е „да“. Но често очакванията са различни и това довежда до разминаванията в комуникацията – от една страна бизнесът не желае да разкрие всичката информация, а от друга – блогърите не искат да са притискани с изисквания, правила и пр.
Какво може да се направи, и от двете страни, за да се работи по-добре с блогъри?
Най-важното нещо е да се поддържа по-голяма прозрачност в отношенията и намеренията и с времето на процеса да не се гледа като на работа, а повече като на забавление.
Още по темата:
Топ 5 грешки при комуникацията с блогъри
Видео – Как да привлечем блогъри за нашата кампания
Любимите маркетинг книги на Димитър Цонев #ABC15
Много добре казано – наистина изискванията от двете страни са доста различни и това трябва да се има предвид при комуникацията. PR-ите следват своите нужди при комуникацията с блогъри, а това довежда понякога блогърите да се чувстват “притиснати”. От своя страна пък и блогърите понякога се вземат наистина прекалено насериозно и отказват да повярват, че PR-ът не работи за тяхното благо, а за това на бранда 🙂 Уважението и разбирането към работата на всяка от двете страни е изключително важно.
В крайна сметка – лекото и приятелско отношение с брандовете е най-добрият подход от моята страна на блогър. А от страната на PR – може би по-правилният подбор на блогъри и отношението към тях като посланици на бранда е най-добрата стратегия (каквито са и самите PR-и, все пак). Имах възможност да погледна и от другата страна и определено не ми беше лесно да се измъкна от кожата си на блогър…
Не на последно място, не трябва да се забравя и фактът, че блогърите сме “ухажвани” от сума брандове едновременно и за да бъдем максимално полезни, ни е необходимо време и правилните ресурси. Задачата наистина става трудна, когато имаш сума дини под една мишница и искаш да опиташ и отразиш качествата на всяка 🙂
Мерси за полезната информация – успех .